Максим Генчев от "Стъклен дом": Приех да изиграя шефа на ДАНС, за да приключа една война!

София, България 16 Окт. 2010, 17:47 4370 прочита 0 коментара

Максим Генчев планира да опише в книга живота си и истината за куп драматични моменти от историята на родното кино.

Синът на Стефан Данаилов не иска да ме вижда на снимачната площадка!

Максим Генчев е роден на 28 септември 1954 г. във Видин. Завършва ВИТИЗ през 1980-а в класа на проф. Крикор Азарян. Работи в Пловдивския театър, Пазарджишкия театър, театър &bdquo;София“, Малък градски театър &bdquo;Зад канала“, гастролира в Народен театър &bdquo;Иван Вазов“, в Театъра на армията, в театър 199 и театър &bdquo;Сълза и смях“. Има над 60 театрални роли, три национални награди и номинация за “Аскеер” през 1998 г. Той е един от малцината bg-актьори, участвали в такива нашумели ленти като “Венсенжанторикс” и “Изток-Запад”. Запомнящи са и ролите му в български филми, влезли в златната класация на родното седмо изкуство като “Служебно положение ординарец” и “Защитете дребните животни”. В тандем с Вълчо Камарашев пък прибави още “точки” към популярността си с участието си в реклама на кренвирши и тестени изделия. Последният игрален филм, на който Максим Генчев е режисьор и продуцент - “Гераците” по едноименната повест на Елин Пелин, също предизвика широк отклик и в съсловието, и в зрителската аудитория. Най-търсеният актьор за щатските кинопродукции, снимани у нас, е баща на три деца – дъщеря и двама синове. Единият от тях – Николай, върви по стъпките на баща си и учи кинорежисура в НБУ, като вече е заснел няколко силни късометражни филма. - Максим, ти се превъплъти в ролята на шеф на ДАНС във втория сезон на много успешния, ако се вярва на зрителския рейтинг, тв сериал “Стъклен дом”. Признавам, че ми е малко странно да те видя там редом със Стефан Данаилов, за когото ти преди време каза някои нелицеприятни неща – не за личността, разбира се, а за културния министър. Имахте ли конфликти на снимачната площадка? - “Стъклен дом” наистина е знаков сериал, но предстои да излезе още един типично български сериал на режисьора Дочо Боджаков по книгата на Михаил Вешим – “Английски съсед”, в който бях поканен да изиграя ключова роля. Това ще бъде не по-добрият, но конкурентоспособният сериал на “Стъклен дом”. А що се отнася до моя конфликт с обичания от мен артист Стефан Данаилов, той е по-скоро свързан с методологията на управление – това, което делеше актьорите не на способни и неспособни, а на “наши” и “ваши”. Това си беше едно узаконено безобразие. Просто така беше устроена системата. И сегашната реформа точно това цели да направи – да предотврати проявите на чалгавкус да делим хората на “наши” и “ваши”. А да ги делим на можещи и неможещи. Въпросът не е как със Стефан ще се срещнем във филма, а да посоча някои грешки. Защото съм така устроен – да се възхищавам на талантливото и доброто, но да не бъда лицемерен към грешките. Единствената грешка, която допуснаха сценаристите, е свързана с българския синдром - когато един творец е разглезен от успеха, той се отпуска. И сценаристите се отпуснаха – те бяха похвалени страхотно, но допуснаха една съществена грешка – с появата на “възкръсналия” Димитър Касабов. Този персонаж загуби три прекрасни серии, които огромният артист Стефан Данаилов би могъл да изиграе много плътно, да ги изсмуче като костен мозък. Какво имам предвид? Че много претупаха неговата поява от оня свят. Трябва в екипите да има психолози, които познават природата на човека. И тогава ще се получат много по-дълбоки неща. Иначе съм доволен, че това е едно сдобряване между мен и СИА, защото ние имахме война на професионална основа. Сега това е подадена ръка, значи, има покаяние, има прошка и от двете страни. Режисьорът Димитър Митовски и операторът Димитър Гочев, които са и продуценти на сериала, са такива невероятни професионалисти, че само заради това си струва да се забравят всякакви войни с тях. - Миналата седмица в национален всекидневник се появи публикация за намерен паспорт след 20 години на твой колега, актьор от Пазарджишкия театър, загинал при неизяснени и досега обстоятелства. Знам, че този човек ти е бил близък приятел. Името му е Милен Пенев. Емблематични са ролите му на Ботев, на младия овчар, в когото се влюбва героинята в “Козият рог”... Историята е странна и сега, с намирането на паспорта му, сякаш присъстваме на неговото възкресение. - Това, с паспорта, е доста загадъчна история. Милен беше убит преди 20 години в градинката до Орлов мост с брадва в главата. Имаше много слухове за него. Той сега щеше да е на 67 години, а умря на 47, в разцвета на силите си. С Милен историята е много поучителна, защото той беше много близък на Людмила Живкова. Тя го боготвореше. Не знам дали са имали интимни взамоотношения, може би впоследствие. Но не там е въпросът. Милен за нито един човек, за нито едно събитие не каза лоша дума. Беше много просветен, но и наивен. Може би това го уби. Вярваше в доброто, в хората... Но имаше много страшни врагове. - Кои бяха те? - Не искам да говоря сега. Когато един ден напиша книгата си, ще ги научите. - Но са известни личности, нали? - Да, известни и влиятелни и в момента. Аз се опарих много от откровеността си към някои хора и искам да ги премълча, но рано или късно ще говоря по този въпрос. По-интересното е, че Милен беше такъв човек, че и на враговете си даваше само обич. И те не можеха да му простят, защото обичта е предназначение само за християни. Атеистът не може да възприеме обичта по друг начин освен като някакъв опит за прецакване, за умилостивяване, за да бъде нанесен удар. Само християнинът може да разбере любовта, която му се дава, и да отвърне със същото. - В публикацията се твърди, че Пенев е бил уволнен, даже не му го съобщили лично, а заповедта била окачена на таблото, и това допринесло за неговия срив, за пропиването му... Всъщност имаш ли представа защо са го уволнили? - Веднага след като Людмила загина, започнаха да унищожават приятелите й. И Милен направи грешката от блестящ актьор да се превърне в режисьор, и както всички други режисьори казаха – в посредствен режисьор. Но той не беше посредствен режисьор, напротив, беше много интересен, но го затвориха в Пазарджик, нямаше контакти, абсолютно го елиминираха. Между другото, това е точно комунистическият подход към неудобните хора – не ги убиват директно, нали ще има следствие и прочее, затова се убива вече в краен случай, когато няма изход. Оставя се без работа, изолират го, и той започва да вегетира. И ако е слаб характер, се предава – пропива се, прави грешки... Ако е силен характер обаче, може да се пропие и всичко, но се преадаптира и започва да следва собствената си природа – каквато от Господ му е предопределена. - Милен слаб характер ли беше, или просто неблагоприятните обстоятелства са му дошли “в повече”? - Да, смъртта на майка му например, но той беше много крехък, раним, уязвим... Милен не се преодоля, защото нямаше стимул. Ето, това е пак българският синдром - разглезеният от успеха, от собственото си обаяние често пъти закъсва. - Имаше ли някакви гафове по време на снимките на “Стъклен дом”? - Да, имаше. Аз приех поканата да участвам в този сериал не толкова защото се изкуших творчески, а за да демонстрирам моята готовност да се помирим със СИА. Отивайки на терен, режисьорът - сърбин, младо момче, като ме видя, облечен в един сив костюм, хлъцна. Леко се уплаши и каза: “Страхотен кастинг! Откъде го извадихте този актьор?” А аз му викам: “Моето момче, може да съм политическо лице, а не артист!” Той се уплаши, почнахме да работим, с Атанас Атанасов, въпреки че над 20 години не се бяхме срещали на сцена, много бързо си паснахме. Той е много добър актьор, много хубаво партнира... Изиграхме си сценката без проблеми и режисьорът вика: “Ако знаеш сега, Максо, сценаристите, като гледат епизода, как ще се размечтаят и как ще се вдъхновят, ще напишат епизоди за теб... Ти ще станеш главен герой в този сериал!” Викам му: “Няма такова нещо, моето момче. Благодаря ти за комплимента” И точно в този момент се натъквам на Росен Цанков, който е третият продуцент на сериала. Тръгвам щастливо усмихнат към него, прегръщам го, целувам го по бузата, той крещеше нещо на състава, стягаше ги, явно по техническата част отговаря... Но Росен, още като ме видя, така ме изгледа, че аз го попитах: “Ти какво? Не ме ли позна?” Той вика: “Много добре те познах, но не ми е приятно да те виждам!” И тогава разбрах, че продуцентът Росен Цанков не знае за моята поява в “Стъклен дом”. И аз си казах: “Максиме, игра, каквото игра, режисьорът те похвали, заминавай си, защото в този сериал ти повече няма да се появиш!” Но явно хората са професионалисти и са преценили, че моето присъствие в сериала ще докара целия месояден таргет на България. Защото, като забравям на бензиностанция да си платя и изчезна с колата и мина на връщане да си платя, на бележката пише: ”О, Пепи!” Тоест, месоядният, кренвиршоядният таргет на България ще гледа този сериал. - Можеш ли да се солидаризираш с мнението, че Калин Врачански е новият секссимвол на България? Юлиан Вергов е не по-малко силен избор, макар и за друга възрастова група. - Не знам защо точно аз трябва да говоря за сексапила на двамата. Впрочем и Юлиан, и другият, който се появи в сериала – Асен Блатечки, са играли мои синове. И Миро от “Каризма” е играл мой син. Който е играл мой син, става голяма звезда. А Врачански може би трябва да играе мой внук /смях/. Вече извън шегата, Калин е единственият актьор в целия сериал, който играе съвременно. Той играе лаконично. Това момче играе най-трудното - в кино се играе едно към едно, тоест, каквото мислиш, това да играеш. А Юлиан е малко по старата схема. Играе много добре, обаче играе психологизирано. Калин е много подходящ, защото играе най-трудното в киното – за кратко време да даваш много информация. Като мъж мисля, че не е много сексапилен. Малко е късичък, голяма глава... Готиният мъж има малка глава, фини черти, ненатрапчиви, много дълги крайници... Жената да се чувства леко заплашена и в същото време да се радва, че й се е разминало лошото – защото той ще я защити и ще я направи много щастлива. Според мен Калин буди малко майчински чувства у жените – да го гушнат по-големи каки и да му се радват. Иначе момчето си е “на шест”. Юлиан има голям опит в американското кино. Той е много съвремен артист, прилича на Стинг като визия. Познавам го много добре. Той е изключително изобретателен зад кулисите. На екрана стои отчуждено, защото е светъл, особен, небългарски тип, но зад кадър е изключителен комик. Юлиан е един от най-смешните хора, които съм виждал. Умее да забавлява аудиторията и като беше по-неизвестен, така си печелеше ролите. В почивките беше толкова зашеметяващ, че всички му викахме Звездьо, Звезделин – в смисъл, че е звезда. Постъпи много коректно към изкуството, защото отиде при Лили Абаджиева, стъпи на сцена и стана голям артист. - А за дамския състав какво ще кажеш от висотата на твоя опит? В сериала има и съвсем млади актриси, току-що изкласили. Тоест, идва едно ново поколение, на което му се дава шанс за бърз пробив чрез един успешен сериал след доста продължителен вакуум в това отношение. - При актрисите, въобще при младите актьори във филма, тяхното усилие е на ниво “да говорим естественичко”. Да не ставам клюкарка, мога да направя и доста злобни забележки, но не искам да вярвам, че това става за кино. Не можеш да кажеш: “Абе, ще те убия, бе”, все едно дъвчеш семки. Добра е играта на Радина Кърджилова. Тя играе драматично. Леко ми издиша другото момиче. Постничка е малко, но и в това има някакъв стил. Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА